Статии

       Светла Бешовишка, диригент на хор „Бодра смяна” при Националния дворец на децата, София, носител на първа награда:

      Когато директорката ни Татяна Досева обяви, че има национален конкурс за добри практики на педагози, работещи в сферата на извънкласната и извънучилищните дейности, си казах, „ми добре” - и толкова, без никакво отношение. След някое време директорката пак ни напомни - „Вие пишете ли, драги колеги?” Аз пак реагирах по същия начин. Въобще нямах никакво намерение да се впусна в тази авантюра, защото си дадох сметка, че след дипломната си работа не съм написала нито ред, с малко изключение – това, което е публикувано в книгата за създателя на хор „Бодра смяна”, бележития диригент и музикален педагог Бончо Бочев, „Вълшебникът” - нещо мъничко и от сърце, благодарност към този човек. В последния момент си казах, че може би узрях да седна и да напиша нещо, което е толкова мое, че няма нужда тепърва да го измислям. То просто си е в мене, и така се случи, че на един дъх, за няколко часа, изразих върху белия лист, това, което е животът ми. После, като узнах за наградата, бях наистина много изумена, защото моето писание не бе с цел да се състезавам, просто това беше моята изповед. Благодаря на журито, което е погледнало с моите очи това мое преживяване – целия ми живот.
      Полезно е опитът да бъде разказан и на хартия, остава за дълго време. Колегите, ако има какво да кажат, нека да пишат, ако не, да натрупат опит и житейски, и професионален, защото аз смятам, че всичко е едно и също, само че  изразните средства са различни. И когато човек натрупа житейския опит, когато се изгради, погледът и отношението към това, което го заобикаля и се случва с него и около него, защото това е страхотна информация и преживяване, това е непосилен товар, който все пак е изчислен така, че хората да го понасят и да се справят с него, има какво наистина да каже, за да бъде полезен на другите.
      С децата непрекъснато разговаряме, обсъждаме разни неща, разказах им и за това, което съм написала и е публикувано в книга. Те проявиха голям интерес и чакат с нетърпение да го прочетем заедно. Музиката е точно нещо, също като математиката, има цифри – има ноти. И когато казвам, че се забавляваме да направим добър нотния текст и да му вселим душа, това е вече майсторлъкът, по това се различават занимаващите се с музика. Иначе нотите са си ноти, те са постоянна величина, оттам нататък е индивидуалното отношение и пресъздаването – преводът. Бих добавила, че аз се уча от всички и от всичко ежеминутно. Това, което държа да внуша на децата, е че те трябва да са будни, да не пропускат нищо, което е около тях и не просто да мине покрай тях, а да започнат да мислят за този процес. Смятам, че най-важното е да научим децата да мислят. Това страшно много ми липсва и в някои моменти дори се отчайвам – те просто нямат мисъл – оттам говорят трудно, пишат трудно и затова крайните резултати са твърде смущаващи. И действително много  наблягам да не са първо сигнални, а за всяко нещо да разберат първопричината, за да могат после да реагират по най-верния начин. 

     Виолета Щерева, ръководител на формация за автентичен фолклор „Куклици”, в Обединен детски комплекс, Пловдив, носител на специалната награда на МФПДТ „Приятели на България”:

    Фактът, че на този конкурс са оценени творческите способности,   създадена е възможността постиженията да бъдат показани пред такава голяма аудитория от професионалисти, в областта, в която се представят, носи голямо удовлетворение на всеки един от нас. Смятам, че е много важно да съществува подобен форум, където да се срещнем - колеги и да изградим мостове между нас – да общуваме, да се опознаем, да имаме среда, в която да доказваме себе си и по този начин да продължаваме да се градим в чисто професионален план. Моите ученици посрещнаха наградата много емоционално, бяха изключително щастливи и най-вече забелязаха, че тук е оценен техният преподавател, а не както обикновено се случва, само техните възможности и постижения. Колегите също ме поздравиха, проявиха голям интерес и мисля, че ще има по-голям отклик от тяхна страна на следващото издание на конкурса. Всичко това ме кара да се чувствам по-отговорна при срещата с новите предизвикателства в работата ми с децата.
      
   Валентина Константинова учител по руски език,  ръководител на театрално студио в ОУ „Бачо Киро”, Велико Търново:

    Развълнувана съм, защото нас, българските учители ни забелязаха и ни посочиха -  ето, това са хората, които работят с нашите деца. За мен това е голяма чест. Благодаря на СБУ за  високата оценка, която ми даде!
    Идеята за създаването на това студио дойде във връзка с обучението по руски език, което се опитвам да направя  по-разнообразно и интересно за моите ученици. През 33-годишния ми път, водещото в работата ми  е било учебният час за децата да не бъда тежест, а удоволствие. Ето защо всеки урок разнообразявам с драматизация и усетих, че това ги увлича, че те имат интерес към театъра и така постепенно дойде идеята да направя театралното студио. Трудностите бяха свързани с това, че нямаме гардероб, специално помещение за репетиции, сами шием костюмите, децата изработват различните декори, колони и т.н. Помагат ни хората от Драматично-музикалния театър „Константин Кисимов”, родителите. Също и общината, която ни осигурява пътуванията за Националните фестивали на детското театрално творчество, посветени на руското изкуство. На практика, чрез тази извънкласна форма подпомагам учебната дейност. Започнах работа във времето, когато руският език беше изтикан настрани и интересът към него спадна. Но с тези наши изяви все повече ученици в нашето училище проявяват интерес към него – децата ни са много и групите също, радваме се на това, както и на интереса и желанието, с което те изучават руски език. Аз мисля, че съм постигнала целта, за която всеки един учител работи. Всичко, което съм направила, ми идва отвътре, не съм учила театрално изкуство. Семинарът ми даде различни идеи, научих нови неща, които мога да осъществя и с моите деца, защото те са много податливи, искат много да научат, много да знаят, много да покажат и работата с тях е интересна и приятна. Играем с тях, забавляваме се, те дават всичко от себе си, мотивират се. Сега има още повече желаещи да участват в театралното студио и да изучават руски език, макар и като втори чужд език.

    Маргарита Русева,  преподавател по солфеж, ръководител на  хор „Клименто” при СОУ “Св. Климент Охридски”,  град Добрич:

    Това, което видях на този форум ме обнадеждава за бъдещето. Тук се събраха хора, които ще спасят България, защото се трудят неуморно и създават условия за  творческо развитие на децата. Благодаря на организаторите за това. Бъдете все така всеотдайни, успех на всички!
     Участието ми в семинара го приемам за чест и признание за моята работа, за това, с което се представих на втория Национален конкурс за педагози, работещи с деца в сферата на извънкласната и извънучилищната дейност. Изключително ползотворна среща на професионалисти - обмени се опит, видя се кой какво прави в своята област, начинът по който подхожда. Тези контакти са невероятно полезни, защото  се обменят мисли за проблемите, които ни вълнуват в работата в тези извънкласни и извънучилищни форми. Видно е как българският учител е всеотдаен в работата си, колко присърце взима това, с което се захваща, и е направил всичко възможно да разнообрази живота на децата, за да се задоволят техните потребности от общуване с изкуството. Това, което от години наблюдавам, занимавайки се с хорова дейност и това, което става в нашето училище, има много увлекателни дейности – децата обичат сцената, търсят начин да се изявят, да покажат себе си, своите възможности, което е особено радващо. Но тревогата ми всъщност идва от решението на МОН, обучението по музика и изобразително изкуство в 8-ми и 9-ти клас да бъде премахнато. Мисля, че именно културата съхранява една нация. Намирам това намерение за  недопустимо и твърде погрешно. Например, в Германия, освен, че се учи музика, всички деца свирят на инструмент в някаква извънкласна форма на музициране – квартет, духов оркестър и други формации. Това удовлетворява подрастващите и създава критерии за оценка на онова, което слушат. Затова, когато реших да създам младежкия хор, основната ми мисъл беше той да стане алтернатива на чалгата, да откъснем учениците от тази интонационна среда, те да разберат, че има и други, при това къде по-стойностни музикални произведения и когато ги изпълняват, ще съпреживеят музиката по друг начин. И мисля, че се получи – групата е с невероятно отношение към музикалното изкуство. Но най-много ме изненада желанието на момчетата да пеят. Все още има ситуации, при които по-малките момчета в 9 клас ме гонят по коридора и питат, кога ще ги включа в хора. Всичко това показва, че те имат нужда от това. Отначало имах големи проблеми с родителите, които смятаха репетициите за изгубено време. Тази година заедно с тях участвахме в хоров фестивал в Германия, и оттогава има коренна промяна на отношението, съпричастност към това, което правим с децата. За тях беше удоволствие да ги видят на сцената. Дано се промени съзнанието на обществото и по друг начин да се погледне към общата култура на нашите деца. За мен това е най-важното – да се върнем към ценностите. Извънкласните форми са път в тази посока.

   Любов Павлова, театрален педагог при Столичен център за работа с деца, София:

   Наистина вълнението ми е невероятно, въпреки, че съм имала много премиери. Но това преживяване е изключително важно за мен. Благодарна съм на Синдиката на българските учители за признанието, което ме накара да се почувствам щастлива и окрилена за бъдещата си работа. Тук се запознах с колеги, които полагат къртовски труд в името на по-доброто бъдеще на децата. Искрено се надявам подобни професионални срещи да станат традиция.
Участието ми във Втория национален конкурс за педагози, работещи с деца в сферата на извънкласната и извънучилищната дейност, ми даде стимул да премеря сили със самата себе си. Когато съм много навътре в нещата и когато те се случват в движение, не си давам сметка за обема на онова, което върша като работа. И тогава, когато го видях написано на хартия, останах приятно изненадана от това, което съм постигнала. Погледнах се с други очи. Не е лесно да се съчетаят многопластовите посоки на театралното изкуство в един спектакъл и тогава, когато той се появи на сцената с пълния си блясък, го чувствам като моя рожба. По достойнство сме били оценявани на  детските фестивали, на които сме се явявали, а сега за първи път имам и признанието за труда си. Израснала съм в учителско семейство и знам, че трудът на учителя никога не е бил материално стимулиран, та това да бъде причината за полаганите усилия. Водеща е била любовта на децата  и онова, което носи съприкосновението с тях – удовлетворението от постигнатото и радостта в техните очи, именно това осмисля работата ми.

Материалите отразяващи семинара с участниците във втория Национален конкурс за педагози, работещи с деца в сферата на извънкласната и извънучилищната дейност, 18-22 юли т.г. в КК „Албена” подготви
Таня ЛЕОНИДОВА